Monday, March 31, 2008

Изъ Хрониките на Единъ Мислител

Както си седя и си размишлявам , Ооохх Размисли мои размисли за едно Танго за песента на страста и живота , за тези удивителни думички "Besame Mucho" Сътворени преди Шесдесет години от едно Сираче на име "Consuelo Velasques" Как силно въздействат и те карат да настръхнеш, думички които Гласят и оттекват ........
"- Целувай ме, Целувай ме много
Сякаш тази нощ ще е последна
-Целувай ме,целувай ме много
страхувам се да те имам и скоро след това да те загубя.
-Целувай ме, целувай ме много
Сякаш тази нощ ще е последна,
-Искам да те чувствам близо, да се оглеждам в очите ти, много близо до мен.
Мисля че утре навярно аз ще бъда далеч, много далече от теб.
- Целувай ме целувай ме много, страхувам се да те имам и скоро след това да те загубя .
-Целувай ме целувай ме много Сякаш тази нощ Ще е ПОСЛЕДНА......"

Това упоително и пропито с любовна нега, знойно, сластно и разтърсващо танго се е родило в душата на едно петнадесет годишно сираче,
полу жена - полу дете, непробудено, девствено , дори веднъж не влюбвало се още. Неопитно, замечтано и плашливо.
Когато песента се харесва и всички искат да видят авторката , Консуело изпраща една приятелка. Сигурно безброй са двоиките, които за тези шесдесет и пет години са се намерили един други в прегръдката на това Танго, които са целували и целувани - "много!" - Подчинени на тъмния му , възпламеняващ зов.
А Косуело,
Тя го написва нецелувала и нецелуната до тогава и без да има дор идея кой и кога трябва да изпълни и за нея тази молба от тангото.
И цялата тази огнена и тържествена страст е родена от смътното съзнание, че някой някога непременно ще я обича.
Но Тангото ооо Тангото, То не може да чака това да се случи.
то се изтръгва от сърцето и и тръгва да осъществи съдбата си .
Това се случва посред Втората световна война , години на смъртта, на сринатите световни градове и концлагерите.
А също и на страдание , на отчаяние , на безнадежност . Защо точно тогава едно Мексиканско сираче създава тази изумителна мелодия за любовта? Може би отговорът е в името му: Консуело Означава утеха.
и неговото танго както че е предназначено именно за утеха на нараненото и виновно човечество .
Както всеки път са утеха Музиката и Любовта. Или пък това е промисъл,
който никой никога няма да разгадае ?

Самата Консуело Веласкес през целия си живот се съпротивлява на гениалното си творение. Разграничава се от него.
Амбициите и са в симфоничната музика , пише десетки песни, оратории , симфонии , прочута е в родината си, председателства съюза на композиторите.
И Все пак "Besame Mucho" управлява живота и. То я прави богата и известна, то я води в Холивуд , където в нея се влюбва самият Грегъри Пек
-
Героят от Сънищата на няколко поколения Жени.
На снимките от онова време момиченцето излязло от подлеза на живота , се е превърнало в красива и знойна Хубавица - съвсем като жената от Тангото.
А задвижила въображението на хиляди мъже, тази жена има в живота си само един любим, боготвори го и до края остава отдадена на семейството и на творчеството си.
Пише своите песни и оратории и слуша как тангото и се изпълнява от най- великите по света : от Луис Армстронг и Елла Фиджералд , от Франк Синатра и Нат Кинг Кол , от Далида и Мина , От Звездни състави като "Бийтълс" , "Дейв Брубек" и " Рей Кониф" от оркестрите на Мантовани и Франк Пурсел , От Оперни Величия Като Хосе Карерас и Пласидо Доминго , от Сто Цигулари на площада "Сан Марко" във Венеция и (аранжиран като марш) от знаменития хор на Червената Армия.
И новите и творби се свирят и пеят има публика и записи , но никога повече не създава нещо , с което да повтори успеха на сирачето от 1941 година.
До края на Живота си Често подчертава , че безсмъртното и Танго си "-Има свой живот" и навярно включва в този живот и неговата поява . Защото никога не успява да я обясни...


Besame Mucho...

Saturday, March 29, 2008

Незабравими Куплети и Фрази


"Виж от безделие как се лениво тялото руши , в Блатото как без движение гние водата"
-Хъъм Умно казано а какво ще кажете за следното:
"Когато нещата вървят лестно, човек Много лестно спира да се развива."
-А моето любимо и в което вярвам най много е :
" Koгато си на дъното на Пъкъла, когато си най мрачен и злочест от парещите камъни на мъката си направи САМ Стълба и излез"
-Както когато съветът на един мой Приятел беше:
"-Човек започва да живее истински тогава, когато може да живее извън себе си."
- Може би защото...:
"-Изкуството е търсене на вътрешната красота и духът който съзерцава себе си в пълна свобода"
-Много умни думи , доста пъти помагат , ма то това човешкото същество докато не изживее бедата на своят си гръб не ще да повярва и после почва да цитира ей такива куплетчета и фразички