Sunday, September 7, 2008
Tuesday, May 13, 2008
Да си спомним за "Трамвай No 5"
Не знае никой Преди колко Века, разбудила е тя човешкото в човека, но струва ми се в нощ студена от Майчина Целувка е Родена. УСМИВКАТА ..........
Тя води Двама млади към върхове и Звездопади УСМИВКАТА....
със Свойта нишка лека Човека тя привързва към човека.
И Днес на твойте Устни тя Цъвти, Усмихнеш ли се Хубава си ти, не бива без усмивка ден да има, без нея по света ще бъде вечна зима.
УСМИВКАТА ..........
Тя води Двама млади към върхове и Звездопади УСМИВКАТА....
със Свойта нишка лека Човека тя привързва към Човека.
Monday, March 31, 2008
Изъ Хрониките на Единъ Мислител
Както си седя и си размишлявам , Ооохх Размисли мои размисли за едно Танго за песента на страста и живота , за тези удивителни думички "Besame Mucho" Сътворени преди Шесдесет години от едно Сираче на име "Consuelo Velasques" Как силно въздействат и те карат да настръхнеш, думички които Гласят и оттекват ........
"- Целувай ме, Целувай ме много
Сякаш тази нощ ще е последна
-Целувай ме,целувай ме много
страхувам се да те имам и скоро след това да те загубя.
-Целувай ме, целувай ме много
Сякаш тази нощ ще е последна,
-Искам да те чувствам близо, да се оглеждам в очите ти, много близо до мен.
Мисля че утре навярно аз ще бъда далеч, много далече от теб.
- Целувай ме целувай ме много, страхувам се да те имам и скоро след това да те загубя .
-Целувай ме целувай ме много Сякаш тази нощ Ще е ПОСЛЕДНА......"
Това упоително и пропито с любовна нега, знойно, сластно и разтърсващо танго се е родило в душата на едно петнадесет годишно сираче,
полу жена - полу дете, непробудено, девствено , дори веднъж не влюбвало се още. Неопитно, замечтано и плашливо.
Когато песента се харесва и всички искат да видят авторката , Консуело изпраща една приятелка. Сигурно безброй са двоиките, които за тези шесдесет и пет години са се намерили един други в прегръдката на това Танго, които са целували и целувани - "много!" - Подчинени на тъмния му , възпламеняващ зов.
А Косуело,
Тя го написва нецелувала и нецелуната до тогава и без да има дор идея кой и кога трябва да изпълни и за нея тази молба от тангото.
И цялата тази огнена и тържествена страст е родена от смътното съзнание, че някой някога непременно ще я обича.
Но Тангото ооо Тангото, То не може да чака това да се случи.
то се изтръгва от сърцето и и тръгва да осъществи съдбата си .
Това се случва посред Втората световна война , години на смъртта, на сринатите световни градове и концлагерите.
А също и на страдание , на отчаяние , на безнадежност . Защо точно тогава едно Мексиканско сираче създава тази изумителна мелодия за любовта? Може би отговорът е в името му: Консуело Означава утеха.
и неговото танго както че е предназначено именно за утеха на нараненото и виновно човечество .
Както всеки път са утеха Музиката и Любовта. Или пък това е промисъл,
който никой никога няма да разгадае ?
Самата Консуело Веласкес през целия си живот се съпротивлява на гениалното си творение. Разграничава се от него.
Амбициите и са в симфоничната музика , пише десетки песни, оратории , симфонии , прочута е в родината си, председателства съюза на композиторите.
И Все пак "Besame Mucho" управлява живота и. То я прави богата и известна, то я води в Холивуд , където в нея се влюбва самият Грегъри Пек
-
Героят от Сънищата на няколко поколения Жени.
На снимките от онова време момиченцето излязло от подлеза на живота , се е превърнало в красива и знойна Хубавица - съвсем като жената от Тангото.
А задвижила въображението на хиляди мъже, тази жена има в живота си само един любим, боготвори го и до края остава отдадена на семейството и на творчеството си.
Пише своите песни и оратории и слуша как тангото и се изпълнява от най- великите по света : от Луис Армстронг и Елла Фиджералд , от Франк Синатра и Нат Кинг Кол , от Далида и Мина , От Звездни състави като "Бийтълс" , "Дейв Брубек" и " Рей Кониф" от оркестрите на Мантовани и Франк Пурсел , От Оперни Величия Като Хосе Карерас и Пласидо Доминго , от Сто Цигулари на площада "Сан Марко" във Венеция и (аранжиран като марш) от знаменития хор на Червената Армия.
И новите и творби се свирят и пеят има публика и записи , но никога повече не създава нещо , с което да повтори успеха на сирачето от 1941 година.
До края на Живота си Често подчертава , че безсмъртното и Танго си "-Има свой живот" и навярно включва в този живот и неговата поява . Защото никога не успява да я обясни...
Besame Mucho...
"- Целувай ме, Целувай ме много
Сякаш тази нощ ще е последна
-Целувай ме,целувай ме много
страхувам се да те имам и скоро след това да те загубя.
-Целувай ме, целувай ме много
Сякаш тази нощ ще е последна,
-Искам да те чувствам близо, да се оглеждам в очите ти, много близо до мен.
Мисля че утре навярно аз ще бъда далеч, много далече от теб.
- Целувай ме целувай ме много, страхувам се да те имам и скоро след това да те загубя .
-Целувай ме целувай ме много Сякаш тази нощ Ще е ПОСЛЕДНА......"
Това упоително и пропито с любовна нега, знойно, сластно и разтърсващо танго се е родило в душата на едно петнадесет годишно сираче,
полу жена - полу дете, непробудено, девствено , дори веднъж не влюбвало се още. Неопитно, замечтано и плашливо.
Когато песента се харесва и всички искат да видят авторката , Консуело изпраща една приятелка. Сигурно безброй са двоиките, които за тези шесдесет и пет години са се намерили един други в прегръдката на това Танго, които са целували и целувани - "много!" - Подчинени на тъмния му , възпламеняващ зов.
А Косуело,
Тя го написва нецелувала и нецелуната до тогава и без да има дор идея кой и кога трябва да изпълни и за нея тази молба от тангото.
И цялата тази огнена и тържествена страст е родена от смътното съзнание, че някой някога непременно ще я обича.
Но Тангото ооо Тангото, То не може да чака това да се случи.
то се изтръгва от сърцето и и тръгва да осъществи съдбата си .
Това се случва посред Втората световна война , години на смъртта, на сринатите световни градове и концлагерите.
А също и на страдание , на отчаяние , на безнадежност . Защо точно тогава едно Мексиканско сираче създава тази изумителна мелодия за любовта? Може би отговорът е в името му: Консуело Означава утеха.
и неговото танго както че е предназначено именно за утеха на нараненото и виновно човечество .
Както всеки път са утеха Музиката и Любовта. Или пък това е промисъл,
който никой никога няма да разгадае ?
Самата Консуело Веласкес през целия си живот се съпротивлява на гениалното си творение. Разграничава се от него.
Амбициите и са в симфоничната музика , пише десетки песни, оратории , симфонии , прочута е в родината си, председателства съюза на композиторите.
И Все пак "Besame Mucho" управлява живота и. То я прави богата и известна, то я води в Холивуд , където в нея се влюбва самият Грегъри Пек
-
Героят от Сънищата на няколко поколения Жени.
На снимките от онова време момиченцето излязло от подлеза на живота , се е превърнало в красива и знойна Хубавица - съвсем като жената от Тангото.
А задвижила въображението на хиляди мъже, тази жена има в живота си само един любим, боготвори го и до края остава отдадена на семейството и на творчеството си.
Пише своите песни и оратории и слуша как тангото и се изпълнява от най- великите по света : от Луис Армстронг и Елла Фиджералд , от Франк Синатра и Нат Кинг Кол , от Далида и Мина , От Звездни състави като "Бийтълс" , "Дейв Брубек" и " Рей Кониф" от оркестрите на Мантовани и Франк Пурсел , От Оперни Величия Като Хосе Карерас и Пласидо Доминго , от Сто Цигулари на площада "Сан Марко" във Венеция и (аранжиран като марш) от знаменития хор на Червената Армия.
И новите и творби се свирят и пеят има публика и записи , но никога повече не създава нещо , с което да повтори успеха на сирачето от 1941 година.
До края на Живота си Често подчертава , че безсмъртното и Танго си "-Има свой живот" и навярно включва в този живот и неговата поява . Защото никога не успява да я обясни...
Besame Mucho...
Saturday, March 29, 2008
Незабравими Куплети и Фрази
"Виж от безделие как се лениво тялото руши , в Блатото как без движение гние водата"
-Хъъм Умно казано а какво ще кажете за следното:
"Когато нещата вървят лестно, човек Много лестно спира да се развива."
-А моето любимо и в което вярвам най много е :
" Koгато си на дъното на Пъкъла, когато си най мрачен и злочест от парещите камъни на мъката си направи САМ Стълба и излез"
-Както когато съветът на един мой Приятел беше:
"-Човек започва да живее истински тогава, когато може да живее извън себе си."
- Може би защото...:
"-Изкуството е търсене на вътрешната красота и духът който съзерцава себе си в пълна свобода"
-Много умни думи , доста пъти помагат , ма то това човешкото същество докато не изживее бедата на своят си гръб не ще да повярва и после почва да цитира ей такива куплетчета и фразички
Subscribe to:
Posts (Atom)